от Емилия Димитрова
Фотографията е особен вид изкуство. На пръв поглед не е нужно да си творец, за да запечаташ видимото, но това е само на пръв поглед. Трябва да имаш сърце, само очи не стигат.
Това си мисля, докато разглеждам изложбата от фотографии на Стойо Цонев, която снощи бе открита в Градската художествена галерия "Асен и Илия Пейкови". Против правилата се приближавам твърде близо до излитащото ято птици, което Стойо е уловил по удивителен начин. Сякаш някой е напръскал платното с черни точки и няма нищо друго освен полет.
Автор: Стойо Цонев
Пред друга фотография отстъпвам - оранжево-червеното небе е толкова ярко, че заслепява, трябва ти повече място, за да го "видиш".
Автор: Стойо Цонев
Признавам, че очаквах повече цветове. Може би заради есента, която фотографите, а и не само те, обичат да снимат с багрите, които рисува. При Стойо Цонев търсенето обаче е другаде. В обектите, които избира, е вложил въпроси, търсене, неговата си душевност. Затова фотографиите му не крещят с цветове, а говорят през автора си. И който има сърце, ще разбере.