Трудно се прокарва път за нещо ново, но пък удовлетворението, когато пътят се отвори, е несравнимо. Така е и с танцова формация "Хопни ми, тропни ми", която тези дни отбеляза пета година от своето създаване.
Началото е през 2018 г., когато бившият атнцьор Пламен Христов създава курс за усвояване на народни хора. Овладяването на стъпките невинаги е лесно, но пък и в това има емоция, споделят самите любители танцьори. Курсът постепенно набира все повече почитатели - едни танцуват, за да се забавляват, други, за да отмарят, трети за добра фигура. Всеки има своята причина да идва в залата за репетиции, а идващите стават все повече.
Така през 2023 г. клубът има четири групи - за начинаещи, за постигналите средно ниво, напреднали и представителна група. Точно с представителната група са свързани и успехите на клуба извън Севлиево и в чужбина.
Първото стъпване на сцена е в парк „Незабравка” край Габрово. Тогава танцьорите обличат първите си туники. Изглеждат като трупа, а вълнението и амбицията да покажат какво са научили в репетиционната ги правят силна конкуренция. На това първо участие в Габрово завоюват първата си награда - „Прощъпулник”, но и първа голяма заявка, че „Хопни ми, тропни ми” има бъдеще.
Следват участия в събори и фестивали от които се оформя формация, а целта е да представи клуба и да носи слава на Севлиево.
Беньо Пенев (вляво) и Пламен Христов, снимка: "Хопни ми, тропни ми"
За да изгради майсторство и умения, много ценна се оказва помощта на хореографа доайен Беньо Пенев. На него клубът дължи хореографията на някои от танците, но и ценни уроци за поведението на сцената.
Годините се завъртат, успехите следват един след друг - награди, медали, плакети, призове, дипломи, отличия в България, международни турнета.
Днес, пет години след своето създаване, танцовият клуб може да се похвали със свои авторски композиции, собствени костюми и дори с това, че жените от представителния състав имат желание сами да избродират ризите си за нови костюми.
Извън танца и усилията в залата за репетиции, но не по-малко ценни, са създадените приятелства, пламнали любови, родили се смели идеи и последвалите ги победи и разочарования, възходи и трудности. Това, в което всички, преплели съдбата си с "Хопни ми, тропни ми" знаят е, че любовта към българското хоро е непреходна и веднъж запалена, ще гори винаги.
Подобаващо за рожден ден се събраха част от танцьорите да празнуват и отбележат годишнината с песни, танци, хора, много музика и настроение
Специален поздрав поднесоха от трио „Звън”, а дизайнерската триетажна торта беше сладката награда за изгорените калории и вложения в танците труд.