Да носиш музиката, да пресъздаваш с движения ритъма, да предадеш тялото и емоцията си на онова изконно българско звучене, което не удържа краката, колкото и да са натежали...и да не знаеш умора, защото сърцето ти не удържа на онзи екстаз, когато не си ти, а само крака, които се движат и сърце, което не се удържа...само онези над сто самодейци, които снощи виха хора до зори знаят какво е.
Събра ги за поредна година 1 март - Денят на самодееца. Защото те са късали от дните си за да ходят на репетиции и са създавали изкуство с едничката благодарност - да чуят аплидисментите на публиката.
За 55 години, откакто го има ансамбъл "Развитие", стотици преминаха през залите за репетиции. И най-хубавото е, че не оставят времето да заличи онези години, а всяка следваща, наближи ли 1 март, се събират отново.
Този път поканиха и Беньо Пенев - учителят, ръководителят, хореографът, приятелят, но и онзи, който направи ансамбъл "Развитие" съставът, за който да се говори у нас и по света. И му събраха във фото-колаж най-незабравимите моменти. За да го усмихнат, но и за да извикат у себе си онези сълзи, които никой не иска, но те идват винаги, когато сме най-уязвими.
А то винаги е, когато осъзнаем, че сме дали частици от себе си на нещо и сме го загубили, или просто си е отишло...а ни липсва.
За ансамбъл "Развитие" могат да се изпишат страници. Първият състав, който в годините на тотално затъмнение, пътуваше зад Желязната завеса и разнасяше славата на българския танци и красотата на българската носия във Франция, тогавашната Западна Германия, Холандия, Португалия и целия Източен блок.
През 2014-та ансамбълът отбеляза 55 години от своето създаване. И продължава да твори историята си, но и тази на Севлиево. Защото докато има и един българин на земята, ще ги има българските хора и българската музика.
А за онези, които през миналата нощ останаха без крака от игра, остава отговорността да предават нататък емоцията.
Защото танците са едно от нещата, които са ни запазили като род. И сме длъжни да ги предадем на онези след нас.
Снимките към публикацията са любезно предоставени от Минчо Тодоров