Когато имаш мисия, това те държи буден. Някак те прави отговорен не само да я изпълниш, но и да я разкажеш. Това е сторил Васил Попов в своята книга „Мисия безкрай“, която разказва за пътуването на 8-тонния паметник на Светите братя Кирили и Методий от София до Мурманск.
Пътуването е предшествано от една молба, дошла от групата на мурманските писатели до България. Годината била 1986-та, а творците в далечния град имали желание да празнуват 24 май както българите. Но им се искало да имат паметник на братята Кирил и Методий. Българската държава откликнала и възложила изработването на бронзово копие на паметника, който и днес стои пред Националната библиотека в София. А когато бронзовата отливка трябвало да отпътува, на журналиста Васил Попов се паднал късмета да я съпроводи до Мурманск и опише в репортаж пътуването.
Днес писателят и журналист Васил Попов бе гост на СУ „Васил Левски“, а младите хора чуха от първо лице истински истории от 5 000-километровото пътуване на бронзовата статуя. И макар да е военен, а за военните се предполага, че са сурови хора, нежна душа крие Попов, щом се просълзи, разказвайки за поляната с кокичета, край която спрели по път и не успя да прикрие вълнението си, споделяйки с учениците чудесата, съпроводили посрещането и монтирането на паметника в Мурманск. Като се започне от топлината на бронза, несъизмерима с минусовите температури в Мурманск, град, в който условията са по-сурови дори от тези в Сибир, и се стигне до северното сияние, разпростряло се над множеството от хора, когато отците, осветили паметника на Св. Кирил и Св. Методий запяли „Многая лета“.
Васил Попов започва трудовата си биография като военен. През 1968 година пише първата си дописка. Тя разказва случка от военното ежедневие на парашутисти от батальона, където служил и самият Попов.
Двама парашутисти скачали едновременно, но парашутите им се оплели във въздуха. Двамата успяли да запазят самообладание, прегърнали се и така вплетени един в друг успяли да се приземят с един парашут. Историята била публикувана най-напред във вестник „Народен боец“ – вестникът на Трета армия, но за няколко дни намерила място в много национални ежедневници. И така се започнало.
По-късно Васил Попов постъпва на работа във военния отдел на „Работническо дело“, след това е репортер на вестник „Дума“ и кореспондент на вестника в Москва.
В Севлиево Васил Попов гостува по покана на Общинско движение „Русофили“, а поводът - отбелязването на 110 години от рождението на големия приятел на България акад. Лихачов
За да почетат акад. Лихачов младите хора от 8 „б“ клас, които работят по проект „Твоят час“ с ръководител Ваня Ангелска бяха подготвили извадки от „Писма за доброто и прекрасното“, които прочетоха пред всички. А второкласничката Виктория си спечели заслужесни аплодисменти с изпълнението на песента „Мама“ на руски език.
