На 12 ноември т.г. в Габрово се провежда разширено заседание на регионалния съвет на КНСБ. За участие в него пристигат президентът на федерацията Пламен Димитров и заместниците му Пламен Нанков и Дани Алексиева. Работната част на форума е към края си, но Пламен Димитров не слиза от трибуната. Подават му букет цветя и тези, които са на предните редове виждат как очите му плувват във влага. Димитров обявява, че синдикатът иска да изкаже своята благодарност и признателност на една жена, посветила 33 години от живота си, за да защитава достойнството на българския работник. През това време в залата е тя - дребничка, крехка и нищо неподозиращата Веска Бенева. Димитров я извиква и...този път сълзите рукват от нейните очи...
Избирам този емоционален начин да разкажа за раздялата на Веска Бенева с КНСБ по една единствена причина - знам, защото я познавам, че за нея работата никога не е била просто работа. Веска живееше със синдикализма. За някои може би е неразбираемо, защото днес сме свидетели на постоянно потъпкване на трудовите права, но истината е, че за част от тези ситуации работещите сами са виновни. От страх да не загубят работата си, се съгласяват да преглъщат нередностите и да мълчат за тях.
Веска не приемаше мълчанието и се бореше да провокира у хората смелостта, необходима, за да отстояват своето достойнство. Тя вярваше в каузата на синдикализма, която бе станала и нейна лична кауза. Помня колко усилия й струваше през годините да организира участието на севлиевските членове на КНСБ в национални протести в столицата. Координираше с абсолютна отдаденост мрежата от синдикални председатели по места и в месеците, преди да си тръгне от КНСБ направи необходимото, за да остави добре смазана машина от синдикални организации. Последното не е останало незабелязано и от Пламен Димитров, който в посланието си към Веска е казал, че е спокоен за председателите по фирми и институции, защото тези хора са обучени от нея да знаят, да бъдат компетентни и борбени.
Как е реагирала Веска? Ако я познавате, ще се досетите - скромно и тихо. Просто е казала, че не е правила нищо за похвала и благодарност, а защото обича хората. И си тръгва удовлетворена, надявайки се, че младите след нея ще продължат със същата убеденост да работят за защита правата на работещите.
Веска Бенева работи в КНСБ от 1986 г. И въпреки, че вече няма да бъде координатор на синдиката в Севлиево, подозирам, че няма да изостави каузата и ще продължи да работи за хората, чиито трудови права са потъпкани. Защото каквото и да говорим, дълго време в Севлиево като се каже КНСБ, много хора ще се сещат за Веска Бенева.
Емилия Димитрова