В развитите демокрации правото на гражданите да задават въпроси на управляващите не е изключение, а регламент. Както и задължението на управлаващите да отговорят.
На 8 февруари т.г. Маргарита Костадинова, жител на община Севлиево, изпраща писмо на кмета на общината Иван Иванов. Писмото е адресирано до имейла, посочен за връзка с общинската администрация на нейната официална страница в интернет.
Скрийншот на първото писмо до кмета
За да го напише, Костадинова е провокирана от скорошен престой в Инфекциозното отделение на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ и мизерното състояние на санитарните помещения в отделението.
Тоалетна в инфекциозно отделение в общинската болница в Севлиево, снимка: Маргарита Костадинова
„Много е хубаво когато Ви показват новопостроени, или отремонтирани обекти, но се налага да видите и не чак толкова приятни гледки. Прилагам снимки на санитарните помещения към сектора с гастро проблеми. Вие сте лекар и знаете страдащите от салмонела, дезинтерия и чревни разстройства от каква хигиена се нуждаят. Боли ме, защото имаше и дечица, за които посещението на тези места беше кошмар“, пише Маргарита Костадинова. А снимките, които прикачва към писмото действително показват ужасяваща картина.
Влагата е просмукала навсякъде, мазилка се люпи върху пациентите, снимка: Маргарита Костадинова
Потресената от преживяното по време на лечението й в отделението, тя не спестява на кмета нищо: „Управителят си е устроил кабинет на деветия етаж. За лукса в него, се говори тихо и скришом“, пише Костадинова. А на финала споделя убедеността си, че Иван Иванов няма да остане безучастен към писмото й.
Дали това писмо изобщо е било прочетено от кмета, няма как да знаем. Факт е, че седмица по-късно, отговор няма. Затова на 15 февруари т.г. Костадинова пише второ писмо, което също изпраща на електронния адрес на Общината. В него припомня, че преди седмица е изпратила писмо и споделя, че е публикувала снимките от престоя й в болницата в социална мрежа, а реакцията на гражданите на Севлиево е била силно негативна. Този път обаче Маргарита не изразява увереност, че писмото й ще получи отговор, а „задава“ на кмета въпросите, които гражданин е отправил, коментирайки снимките от мизерията в отделението. Цитираме ги буквално:
Как в 100% газифицирана община се отоплява въпросната сграда (през зимата и лятото)? б.ред. става дума за сградата на болницата/
Има ли връзка отоплението с ломския край на България?
Има ли случайни съвпадения на фамилии по трасето продавач-купувач?
Кой кого назначава, къде и кои гласуват, за да се случи това?
Нима никой не знае за какво става въпрос и сме отново групово изненадани?
И след този имейл, в който се прокрадват съмнения за евентуален конфликт на интереси между болничното ръководство и доставчици на услуги за болницата, кметът мълчи. По всичко е ясно, че опитът за директен контакт е обречен.
И в необитаеми сгради гледката е по-добра, снимка: Маргарита Костадинова
Три седмици по-късно, Костадинова, изненадващо и за самата нея, получава дълъг отговор на двата си имейла, но от управителя на болницата д-р Пламен Цеков.
„За съжаление фактите са такива, каквито ги отразявате в снимковия материал“, пише д-р Цеков. Всъщност не е възможно да напише друго, тъй като снимките не лъжат.
Отговорът на д-р Цеков, със съкращения
Управителят обяснява, че сградата, в която се помещава Инфекциозно отделение е на повече от 70 години, условията в нея не съответстват на задължителните за подобен тип помещения, но вече имат спонсор, който се е ангажирал след края на отоплителния сезон да предостави оборудване за бани и тоалетни и да се направи ремонт на санитарните помещения в отделението за лечение на инфекциозно болни. Не минава и без традиционните обвинения към досегашните болнични и общински управи, които 20 години нищо не са направили за болницата и едва през последните три години тя живее нов и пълноценен живот, благодарение /явно, б.ред./ усилията на д-р Цеков и местната власт.
В края на писмото си д-р Цеков кани Маргарита Костадинова на лична среща, за да обсъдет на четири очи всички въпроси, които я вълнуват. Вероятно това са онези въпроси, които тя цитира във второто си писмо до кмета, но на нито един не й се отговаря: за лукса в кабинета на д-р Цеков, за скандалното преминаване на отопление с пелети, след като сградата е газифицирана, при това със средства на спонсори, за доставките на пелети, за заплащането на персонала, за лекари на хартия, за които неофициално се говори, че се водят на работа в болницата, за да има договор със Здравната каса, но никой не ги вижда с месеци. Колко от всичко това, което работещите в болницата споделят, но никога на глас, има основание да се коментира, е наистина трудна работа. А може би на Маргарита Костадинова ще кажат повече, отколкото за времето, откакто д-р Цеков управлява болницата, казват на журналистите.
автор: Емилия Димитрова