Един на всеки трима интернет потребители в света е дете или подрастващ под 18-годишна възраст, сочи доклад на УНИЦЕФ.
Днешните деца знаят, че Интернет им дава неограничен достъп до различно съдържание и начини за комуникация, защото в Интернет има всичко.
Децата имат достъп до мрежата от все по-ранна възраст и прекарват все повече от времето си в Интернет на различни устройства, но невинаги за информиране, споделяне и образоване.
Дигиталните опасности за децата и вредите от живота онлайн
Децата сърфират в социалните медии, играят онлайн игри и използват мобилни приложения, което често се случва без надзор от възрастен.
Това крие определени рискове. Децата могат да бъдат изложени на вредно съдържание и поведение онлайн като кибертормоз, сексуален тормоз, порнография, насилие или самонараняване.
Според изследване на Националния център за безопасен интернет (НЦБИ), през първите девет месеца на 2024 година в България са отчетени 293 312 сигнала за онлайн насилие над деца. Най-уязвимата възрастова група е между 10 и 14 години, като 99% от сигналите са за момичета. Основните проблеми произлизат от социалните мрежи и комуникационни приложения.
Онлайн тормозът може да има сериозни последици върху психическото здраве на децата, включително тревожност, депресия и дори мисли за самоубийство. Затова е важно родителите, учителите и обществото като цяло да бъдат информирани и активни в предотвратяването и справянето с този проблем.
Онлайн тормозът и неговите жертви
Този вид тормоз често се използва от деца и тийнейджъри като средство за обида, отмъщение или дори като „шега“ с приятели. Формите му могат да варират от създаване на фалшиви профили, публикуване на подигравателни или манипулирани снимки и клипове, до изпращане на обидни или заплашителни съобщения. Независимо от формата, резултатът винаги е един и същ – емоционална вреда за жертвата, която може да доведе до нежелание за ходене на училище, изолация, тревожност и дори физически симптоми.
Онлайн тормозът може да се прояви през създаването на фалшив профил във Фейсбук, публикуването на подигравателни снимки или клипове в сайтове като TikTok, Vbox7 и YouTube или изпращането на обидни или заплашителни съобщения чрез Viber, WhatsApp и други канали за комуникация като Месинджър и Инстаграм.
Онлайн тормозът може да се извършва от всяко устройство с връзка към Интернет - смартфон, лаптоп, компютър, и често е насочен към по-уязвимо дете (от различен етнос или изглеждащ по различен начин). Може да започне като опит за шега, но може да бъде и целенасочено отмъщение. Най-неприятното е, че този вид тормоз обхваща много по-широк кръг от хора освен съучениците и приятелите на пострадалото дете, тъй като интернет пространството има огромен брой потребители и всеки може да види дадено съдържание.
Защитата от създаване на фалшиви профили изисква комбинация от технически и поведенчески мерки. Ето няколко съвета, които могат да помогнат както на децата, така и на родителите им:
Първата стъпка към безопасността в интернет е образованието. Обяснете на децата какво представлява интернет и какви са потенциалните опасности. Научете ги да разпознават фалшивите новини, фишинга и други онлайн заплахи. Важно е да им покажете как да използват интернет разумно и отговорно.
Използвайте силни пароли. Не ползвайте една и съща парола за различните акаунти. Избягвайте лесно предсказуеми пароли като "123456", "password";
Активирайте двуфакторната автентикация, където е възможно. Това добавя допълнителен слой защита чрез изискване на втори код, обикновено изпратен на телефон;
Поддържайте операционната система и приложенията си актуализирани, за да сте защитени от уязвимости;
Инсталирайте и поддържайте антивирусен софтуер, който може да открива и блокира зловреден софтуер; Използвайте софтуер за родителски контрол, който позволява ограничаване на достъпа до неподходящи сайтове и приложения. Също така, настройте филтри за съдържание, което може да бъде опасно или неподходящо за възрастта на детето;
Използвайте филтри за спам и бъдете внимателни с имейли от непознати податели. Не кликвайте върху подозрителни линкове.
За да запазите личната си информация, най-вече снимки, от зловредно използване е важно да проверите настройките за сигурност на изображенията в профили в социалните мрежи. Важно е родителят да помогне на младия интернет потребител да направи настройките си така, че снимките и публикациите, които качва в социалните си мрежи, да бъдат видими само от хората в списъка с приятели. Така рискът лични снимки да бъдат свалени и използвани за направата на колаж или разпространени в други сайтове без знанието на детето се намалява значително;
Научете децата никога да не споделят лична информация като адрес, телефонен номер или име на училище с непознати онлайн. Обяснете им значението на поверителността и как тя може да бъде нарушена. Уверете се, че профилите им в социалните мрежи са настроени на най-високо ниво на поверителност;
Ако някой ви тормози онлайн, блокирайте го и докладвайте поведението му на администраторите на платформата. Социалните медии могат да бъдат както полезни, така и опасни. Обяснете на децата как да разпознават и реагират на кибертормоз. Ако станат жертва на тормоз, насърчете ги да ви кажат веднага и да блокират потребителя, който ги тормози. Подкрепете ги и им помогнете да се справят със ситуацията.
Ограничете времето, което децата прекарват пред екрана. Прекомерното използване на интернет може да доведе до здравословни проблеми като зрителна умора, затлъстяване и социална изолация. Насърчавайте балансиран начин на живот, включващ физическа активност и социални взаимодействия извън интернет.
Снимка: WOKANDAPIX от Pixabay
Поддържайте открита и честна комуникация с децата си относно техния опит в интернет. Бъдете готови да обсъждате всякакви притеснения или въпроси, които имат. Това ще им помогне да се чувстват уверени и защитени, когато сърфират в интернет.
Има нужда от помощ
Ако дете е жертва на онлайн тормоз в България, има няколко организации и горещи линии, към които може да се обърне за помощ:
Национален център за безопасен интернет (НЦБИ): НЦБИ предлага безплатна помощ и консултации за деца и техните семейства. Можете да се свържете с тях чрез уебсайта им safenet.bg или на телефон 124 123.
Гореща линия за деца: Децата могат да се обадят на националната гореща линия за деца на номер 116 111. Тази линия е анонимна и безплатна и е предназначена за деца, които се нуждаят от помощ или съвет.
Полиция: Ако тормозът включва заплахи или други незаконни действия, детето трябва незабавно да уведоми родителите си и да подаде сигнал в полицията. В България можете да се обадите на телефон 112 за спешни случаи.
Училищен психолог или педагогически съветник: Много училища разполагат с психолози или педагогически съветници, които могат да предложат подкрепа и насоки.
Родители и близки: Важно е детето да сподели проблема с доверен възрастен, като родител, баба, дядо или друг близък човек, който може да предложи подкрепа и да помогне за решаването на ситуацията.
ГДБОП (Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"): В случай на сериозни заплахи или престъпления, свързани с онлайн тормоз, можете да се обърнете към ГДБОП, която работи активно за борба с киберпрестъпленията. Те имат специализирани звена за работа с деца и младежи.
Важно е децата да знаят, че не са сами и че има хора и организации, готови да им помогнат. Също така, те трябва да бъдат насърчавани да говорят открито за своите преживявания и да търсят помощ, когато се чувстват застрашени или притеснени.
Балансът и умереността са ключови за безопасното и здравословно използване на интернет от децата. Важно е да се следи не само времето, прекарано пред екрани, но и качеството на съдържанието, което децата гледат или използват. Редовните разговори и наблюдение от страна на родителите са от съществено значение за гарантиране на безопасността и благополучието на децата в дигиталния свят.
Публикацията се реализира с финасовата подкрепа на Министерство на културата по Програма "Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки
