На 12 ноември се навършват 158 години от рождението на един от деветнайсетте български генерали получили най-висшия чин на българската армия - генерал от пехотата

От днес ген. Стефан Нерезов има паметник в родния си град

Паметникът на ген. Нерезов е изработен от скулптора Борис Борисов

Днес отбелязваме няколко славни годишнини, част от които са свързани с живота на ген. Стефан Нерезов - един от най-прославените български генерали, родени в Севлиево. Така започна своето слово пред неоткрития още паметник на видния български генерал директорът на Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова. 

Ивета Миленова и кметът Иван Иванов откриха паметника и отдадоха почит на ген. Нерезов, снимка: "Севлиево онлайн"  

Пред събралите се граждани в центъра на севлиевския площад Миленова подчерта, че датата на откриването на паметника не е избрана случайно, а носи символика и историческа памет. "Ноември е месецът, в който отблезваме 140 години от кратката, но славна за българската армия Сръбско-българска война, в която Стефан Нерезов участва", припомни тя и още: "На 11 ноември през 1918 г. във Франция е подписано примирието, което слага край на кръвопролитната Първа световна война, а през април т.г. се навършиха 100 години от трагичната гибел на генерала". 

Стефан Михайлов Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г., точно преди 158 години.

Семейството му е с революционен дух, свързано с борбите за национално освобождение и дава на България още един военачалник - по-малкият брат ген. Христо Нерезов. Сестра им Марийка Нерезова и съпругът й ген. Добри Попов са родители на известната писателка Фани Попова-Мутафова. 

Родствениците на ген. Нерозов Емил Нешев и Михаил Нешев са на колене пред паметта на генерала, снимка: "Севлиево онлайн"  

Още в ранните си младежки години будното севлиевско момче е привлечено от военната служба.

През Сръбско-българската война Стефан е доброволец в ученическия легион и за заслугите си във войната е произведен в ефрейтор в 12-ти пехотен полк. това предрешава и бъдещия му жизнен път. Завършва военното училище в София и след това Военната академия в Торино. Завръща се в България и става неизменна част от военния елит на страната и най-представителния офицер в свитата на княз Фердинанд. Князът му поверява и личната си сигурност като го назначава за комендант на двореца.

През Балканската война е началник на оперативния щаб на действащата армия, а по-късно и командир на Девета пехотна дивизия. 

През Първата световна война ген. Нерезов командва Девета пехотна дивизия. През 1916 г. и 1917 г. е командир на Трета българска армия на Добруджанския фронт. В края на Първата световна война е командващ на Първа армия на Вардаро - Дойранския фронт. След края на войната е в делегацията по сключването на Букурещкия мирен договор. Върхът на военната си кариера ген.Стефан Нерезов достига през 1919-1920 г., когато е назначен за началник щаб на българската армия.

Млади хора, граждани, военни и офицери, местни политически лица и общинското ръководство поднесоха венци и цветя пред паметника, снимка: "Севлиево онлайн"  

На 3 септември 1920 г. е произведен в най-висшия чин на българската армия - генерал от пехотата.

С този чин са удостоени само 19 български офицери, двама са севлиевци - ген. Стефан Нерезов и ген. Теодоси Даскалов. Скоро след това ген. Нерезов преминава в запас и е избран за председател на Съюза на запасните офицери в България - длъжност, която изпълнява до трагичната си гибел. 

Загива при атентата в църквата „Света Неделя” на Велики четвъртък 1925 г., при който намират смъртта си 12 от най-изтъкнатите генерали на България. Според някои изследвания в този кървав акт страната ни губи повече генерали и полковници, отколкото в четири войни.