„Не разбирам какво значи обезсърчаване. Как да се обезсърчиш, като имаш сърце. Имаме мнение, изказваме го. Но не във Фейсбук. На политикът изобщо не му дреме какво мислиш ти във Фейсбук. На него му дреме, ако дойдеш и му кажеш: „Тук не си прав!“. Все по-малко хора се опитват да казват това, което мислят – така журналистът Мартин Карбовски отговори на севлиевци, дошли за срещата с него вчера, когато му казаха, че са загубили вярата си, че нещата в държавата могат да се променят.
Познавате Карбовски. Всъщност знаете, че при него няма средно положение – бялото е бяло, черното е черно. Категоричността, с която говори по чувствителни въпроси и емоцията, която влага, са наистина справедлив начин да ни отвори очите за нещата, за които не ни стиска. Каза ни, че сме загубили обеществената си енергия. Че мнозина се страхуват да протестират, да изразяват мнение, да искат от управляващите, да задават въпроси. „В характера на нашата нация има една скромна черта, която не се вижда лесно, но много лесно се проявява – това е желанието да слушаме, да бъдем поробени и да имаме чорбаджия. По-лесно ни е да работим за някой друг, отколкото за себе си. Нямаме доверие в собствения си характер“, каза и ядоса част от публиката, която не прие обвиненията в пасивност. „Искам да ви провокирам“, отговори им. И попита залата: „Смятате ли, че сте питани? Смятате ли че това, което искате да се реши, се решава с вашия глас, с вашата помощ?“. Като уточни, че не говори за политика, нито за конкретен политик, още по-малко за партии, а за изконното ни право да задаваме въпроси и да не се съгласяваме с някои неща.
„След резултата от тези избори аз твърдя, че малко неща започват да зависят от обикновения човек, от гласоподавателя. Включително и самите избори. Твърдя, че когато повече от 50% не гласуват, гласуват твърдите ядра на партиите, гласува корпоративният и контролираният вот. А това не е това демокрацията, която искахме преди 25 години. Смятам, че така наречената демокрация работи задоволително, а тенденцията е окрупняване, т.е. в центровете на властта да влизат едни и същи хора. Имаме властови център, който започва да ръководи и първата, и втората и третата власт. Ние сме четвъртата власт и тя също започва да служи по определен начин на една нова идеология, наричана условно неолиберализъм и служи така, че да е по-удобно на всеки, който е на власт. И няма значение кой е на власт. Затова е много важно ние, които не сме на власт, да бъдем обществен коректив на властта“, каза още Карбовски.
По отношение влиянието на Брюксел върху случващото се у нас: „Аз съм българин и искам да живея по един български начин. Би трябвало най-малкото да ни питат. Това е смисъла на демокрацията. И не става дума за механизми като референдумите, а за едно елементарно обсъждане“.
За демокрацията: „Демокрация се прави с претенции. Ако трябва и на улицата. Тук не говорим за революция или възстание. Говорим за това, което трябва да поискаме. Но напоследък аз не чувам някой да иска нещо. Говори се за това, което Брюксел е казал“.
„Той не иска революция аз пък смятам, че трябва да има революция и тя да бъде първо на ментално ниво – в съзнанието и оттам да се пренесе на улицата. Ребългаризацията може да стане единствено по този път“, смята Костадин Костадинов. „Защото нашата страна в момента е стабилна, но не е стабилна така както на нас се иска. Тя стабилно бедна, стабилно оскотяла, стабилно разрушена, стабилно умираща, т.е. тя е стабилно на дъното. Там си е и от време на време прави опит да си изкопае солидна дупка на дъното и там да си остане. На мен това не ми харесва. Но не ми харесва и това, че хората, които можем да го променим, си мислим, че нищо не може да се направи“, каза още единственият участник в избори у нас, върнал партийната субсидия. А що се отнася до това какво може всеки от нас да направи: „Всичко може да се направи. Бориш се!“. И сподели, че на същата среща в Пловдив му казали: „Поведете ни!“. „Но за да бъдат поведени, те трябва да излязат напред. Революция не се прави от двама, трима, а от всички заедно. Ако смятаме, че сме свикнали с мизерията и мръсотията, с циганизацията и обезлюдяването, ще става по-зле“.
Костадинов говори и за един от големите проблеми пред страната ни, за който в публичното пространство по-скоро се загатва: „В България има не криза, а демографска катастрофа. От 2007 година българчетата са по-малко от 50% от общия брой на новоредените в България. Точно след 8 години родените през 2007 ще станат на 18 години. Което означава, че след осем години по-голямата част от 18-годишните няма да са българи. А това означава, че с оглед на чисто демографските тежести и демократичния принцип, че управлява мнозинството, след 20 години България няма да е българска държава“. И за всичко това в медиите не се говори, каза още Костадинов, който заключи: „България умира в нашите ръце, докато ни обясняват, че е съвсем нормално“.
Какво може да се направи? Историкът го формулира ясно: „Ние сме тези, от които зависи. Много хора обичат да се разграничават от собствения си народ. Казват „те българите“, „ние, българите“. А ти какъв си? Нали всички сме българи? Ние сме тези от които зависи как да живеем и как да ни решават пробелмите. Може и да не ви се вярва, но от нас зависи много“.
Визитата на Карбовски и Костадинов в Севлиево бе по покана на сдружение „Млади хора“ и е част от националното турне на двамата, наречено „РЕбългаризация“. А от града ни Мартин Карбовски си тръгна с отпечатаното селфи, което си направи с Мирослав Недялков и Николай Вълев от „Млади хора“.
