Тя е Моника Георгиева - едно лъчезарно момиче. От онези, които са имали мечти и са работили здраво, за да ги сбъднат. До деня, в който нещо се обърква. Появяват се нетипични симптоми. Тялото издава, че има проблем, духът обаче е силен и не допуска дори мисъл, че този проблем може да се окаже много сериозен. Всъщност се оказва.
Моника е диагностицирана с множествена склероза. В следствие на болестта тялото й постепенно започва да я предава. Отказват ръцете, краката, говора...Всичко се руши едно след друго с изключение на волята - най-силното оръжие на Моника. Благодарение на волята, с подкрепата на семейството и приятелите, младото момиче намира възможност да връща постепенно и много бавно силата в тялото си.
Роботизираната рехабилитация е най-новото лечение за състояния като нейното. Необходимо е обаче постоянство. Рехабилитационните курсове не бива да се прекъсват, защото така и нищожния напредък в лечението, който Моника и близките й отчитат, се топи. И после трябва да се започва от начало. А няма време да се започва отначало. Времето е много ценно за Моника, тъй като болестта не иска да отстъпи.
За един рехабилитационен курс са нужни 6 000 лв. Добре е ако такива курсове се правят два пъти в месеца, но Моника и на един ще е доволна, стига да не прекъсва терапията. Затова тя казва: "Не моля за помощ, а за подкрепа".
За Моника, която пише невероятни истории в личния си блог, е важно да знае, че не е сама срещу множествената склероза. Дори само мисълта, че има нечия подкрепа я зарежда с неизчерпаема енергия и й дава онези криле, които са толкова важни, когато сме изправени пред чудовища като болестите.
Гражданите на Севлиево неведнъж сме показвали, че можем да се обединяваме в каузи. Помагали сме на не едно наше дете. Можем да се обединим и за подкрепа на Моника.
Преди болестта да я връхлети Моника завършва бакалавърска степен във върненския Икономически университет. Владее английски, португалски и немски езици. Обича да разказва истории и да споделя преживявания и мисли.
Ето какво пише в личния си блог, който поддържа, въпреки, че й става все по-трудно: "Всички имаме трудни моменти. Моменти, в които се огъваме точно както дървото се огъваше под тежестта от снега. Всеки ден се огъваше повече и повече. Но единственото, което се оказа от значение е, че дървото се изправи. И “продължи”. Толкова.
Природата дава прости примери, които вярвам всеки може да асоциира с даден момент от живота си. Оглеждай се по-често. И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?".