Денят за почит към Апостола на свободата в СОУ "Васил Левски" винаги е тържествен. Потомците му, децата, които ходят в училището с неговото име, са облечени празнично, на раменете си са сложили трикольора - шал на клуб "Съхрани българското", идват гости, звучи духова музика, и всички се събират в двора, пред бюста на Апостола.
И тази година не бе различно. Само дето думите на Левски звучат все по-актуално, нищо, че годините от смъртта му стават повече. А този половин час на тържественост остава в паметта на онези, които са присъствали. С песните на Моника, Цветан и Лазар, от които тръпки полазиха гърбовете ни. Любимите песни на Апостола? Слушали ли сте ги? "Българи, юнаци, що ли още спим, дигайте байраци, да се освободим!", е само куплет от четирите песни, които децата изпяха в памет на своя патрон.
До сълзи искрена и силна в словото си беше и Ния Златкова която прочете авторско есе на свой съученик за Левски. И как да не потрепериш пред мъжеството на една българска майка, майката на Васил Кунчев, която след смъртта му отказвала да пали свещи и носи черно, защото "Аз син умрял нямам. Син ми е жив" - така казвала на жените, дето я корели, че не жалее, разказа в творбата си авторът на есето.
А на финала са цветята. Тази година те бяха от Общината и Общинския съвет, от СОУ "Васил Левски", от ПГМЕТ "Ген. Иван Бчваров", от Историческия музей и ОбС на БСП. Отрупаха постамента на неговия бюст, както всяка година на този ден. Защото негова е славата, наша е почитта към личността и делото му.
Но все си мисля, че ако гледа отгоре, ще каже: Не ми оставяйте цветя, а се хващайте и работете за България!