♦ Отслабването на защитата на гражданите във взаимоотношението им с държавата не ползва друг интерес, освен улесняването на тенденциите на тирания, административен произвол, злоупотреби с публични средства и разправа с инакомислещите
Случаи, разследвани от „Севлиево онлайн“, са цитирани в деветнайстия доклад за състоянието на достъпа до информация у нас. Докладът бе представен на 4 юни от екипа на Програма Достъп До Информация (ПДИ).
Освен оценки и анализи, докладът съдържа конкретни препоръки най-вече относно правната уредба, касаеща достъпа до информация, както и казуси от страната, които създават картината на достъпа до информация у нас.
Административен произвол
Промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които бе отнета възможността за втора съдебна инстанция по делата за отказ на информация са свидетелство за нежелание на управлението да бъде прозрачно и отчетно пред гражданите и да осигури действителна превенция на корупцията, смята изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. Подобно отслабване на защитата на гражданите във взаимоотношението им с държавата не ползва друг интерес, освен улесняването на тенденциите на тирания, административен произвол, злоупотреби с публични средства и разправа с инакомислещите“.
За деветнайсетгодишната история на Закона за достъп до информация (ЗДОИ) никога гражданите не са били поставяни в толкова уязвимо положение по отношение на правото им на достъп до обществена информация, се посочва в документа. Налице е и нежелание на управлението да бъде прозрачно и отчетно пред гражданите и да осигури действителна превенция на корупцията.
Обществена информация и лични данни
Необходим е баланс между правото на достъп до обществена информация и защитата на личните данни, е една от препоръките в доклада. Във връзка с необходимостта от равновесие е и тълкуване на Конституционния съд от 1996 г., който е приел, че политическите фигури, държавните органи и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица, а защитата на личните данни на публични фигури е много по-занижена в сравнение с останалите граждани.
В тази връзка един от цитираните казуси е отказът на секретаря на Община Севлиево да предостави на sevlievo-online.com справка за разходите, направени за командировки извън страната на общински служители и посрещане на чуждестранни делегации през 2017 г. На заявлението, с което бе поискана справката, бе отговорено с общи цифри, въпреки изричното искане информацията да бъде предоставена в детайли за всеки командирован служител.
Отказът на Общината бе с мотив, че информацията, която се иска, представлява лични данни и е свързана с личния принос на всеки служител към работата на общинската администрация.
Отляво надясно: адвокат Александър Кашъмов - ръководител на правния екип на ПДИ, Гергана Жулева - изп. директор, Кирил Терзийски - адвокат, снимка: ПДИ
Гражданите имат право да знаят
На 9 март 2018 г. Администравен съд Габрово отмени решението, с което се отказва справка, като прие, че отказ с мотив лични данни е незаконосъобразен, тъй като исканата информация касае дейността на органите на местно самоуправление и местна администрация, а това означава, че командировките, за които се търсят данни, са служебни и касаят конкретни дейности, свързани с дейността на самата община.
Пътуванията на общински служители и гостуванията на чуждестранни гости се финансират от бюджета на общината, а тя ги набира от средства, заплащани от данъци на гражданите и юридическите лица. Последните имат право на такава информация, за да могат въз основа на нея да установят как работи администрацията, как, за какво и къде отиват индиректно техните пари, по какъв начин се създават и поддържат международни отношения на общината, какви хора са канени като гости на същата и посрещани от нея, с каква цел са били тези визити, за какъв период, пише в съдебното решение.
Търговска тайна и обществен интерес
Намирането на баланс между правото на информация и защитата на търговската тайна, така че да се запазят приоритетите на принципите на откритост, прозрачност и отчетност на държавните органи пред гражданите, е друга препоръка, която от ПДИ правят. Според Закона за достъп до информация информацията, представляваща търговска тайна, може да послужи като основание за ограничаване на правото на достъп до обществена информация само в случаите, когато нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
Единствен съдът
В България липсва независим орган, който да отговаря за прилагането на Закона за достъп до обществена информация. Липсва и възможност за административно обжалване и обжалване пред независима институция като информационен комисар или комисия, са две от констатациите в доклада.
Така защитата на правото на достъп до информация остава единствено в съда. Такъв е друг цитиран случай, при който секретарят на Община Севлиево отказа да предостави информация за размера на плащанията, направени от бюджета на Севлиево към частна PR агенция, от която медиите получава прессъобщения в определен период през 2017 и 2018 г. От Общината отговориха, че няма материален носител на исканата информация, т.е. че тя не съществува, а в същото време препратиха към финансовите отчети, които били публични. Съдът отмени и този отказ, като прие, че исканата информация е обществена и е налична в общината, а засягането на интересите на трето лице не може да бъде основание за отказ, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес.
Автори на доклада за състоянието на достъпа до информация у нас са д-р Гергана Жулева, Александър Кашъмов, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов.
Пълният текст на доклада, можете да прочетете тук.
автор: Емилия Димитрова