С решение на Общинския съвет в Севлиево от 24 април т.г. ген. Стефан Нерезов, виден военачалник в Балканските и Първата световна войни, командир на Трета и Първа армии, началник - щаб на Българската армия, удостоен с най-високото звание генерал от пехотата, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“ в София на 16 април 1925 г., ще има паметник в родния си град. Той ще бъде поставен на мястото на сегашния паметник на Минчо Михайлов, в северозапазната част на площад "Свобода".
Съгласно същото решение паметникът на Минчо Михайлов ще бъде преместен в парк "Казармите", в близост до паметника на загиналите антифашисти през 1941-1944 година.
Отделно от това паметна плоча в близост до родния дом на ген. Стефан Нерезов и брат му ген. Христо Нерезов ще бъде поставена до офиса на СБА на ул. “Стефан Пешев“.
Предложението за паметник на ген. Стфан Нерезов и паметната плоча на двамата с брат му идва от директора на Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова и Любомир Тотевски, председател на „Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва“, а поводът е 100 години от трагичната гибел на генерал Нерезов.
Кой е ген. Стефан Нерезов, разказва историкът Ивета Миленова
Генерал Стефан Нерезов е роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Семейството е с революционен дух, свързано с борбите за национално освобождение и дава на България още един генерал - по-малкият брат Христо. Сестра им Марийка Нерезова и съпругът и ген. Добри Попов са родители на известната писателка Фани Попова - Мутафова.
Още в ранните си младежки години будното севлиевско момче е привлечено от военната служба. През Сръбско-българската война Стефан е доброволец в Ученическия легион. За заслугите си през войната той е произведен в ефрейтор в 12 пехотен полк. Това предрешава и бъдещият му жизнен път.
През 1888 г. завършва Военното училище в София, а през 1896 г. Военна академия в Торино. Завръща се в България и става неизменна част от военният елит на страната и най-представителния офицер в свитата на Княз Фердинанд. Князът му поверява и личната си сигурност, като го назначава за комендант на двореца. През Балканската война е началник на Оперативния отдел на щаба на действащата армия, а по-късно и командир на 9-та пехотна дивизия.
През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия. От 25 ноември 1916 г. до 30 юли 1917 г. е командир на Трета българска армия на Добруджанския фронт. В края на Първата световна война е командващ на Първа армия на Вардаро – Дойранския фронт. След края на войната той е в делегацията по сключването на Букурещкия мирен договор. Върхът на военната си кариера ген.Стефан Нерезов достига през 1919-1920, когато е назначен за Началник щаб на българската армия.
На 16 април 1925 г. в църквата „Света Неделя” в София е извършен кървав атентат, смятан за най-тежкия терористичен акт в историята на България. Извършен е от крайно леви дейци, чиято цел е физическото унищожаване на военният и политически елит на страната, включително и на цар Борис ІІІ.
Няколко дни преди това е убит генерал Константин Георгиев. За погребението му на Велики четвъртък в църквата се е събрал целия генералитет, всички членове на правителството, множество депутати. Цар Борис не е сред присъстващите на опелото, тъй като е на погребението на загиналите в атентата срещу него в прохода Арабаконак.
Убитите от разрушенията при чудовищния взрив в църквата са стотици, сред които и деца. Между тях са и 12 от най-изтъкнатите генерали на България. Според някои изследвания в този кървав акт България губи повече генерали и полковници, отколкото в четири войни. Сред убитите е и генералът от пехотата, севлиевецът Стефан Нерезов.
