На 15 април т.г. художникът от село Стоките, както наричат Георги Попов, стана на 92 години.
На пръв поглед никой не би му дал толкова години, още повече, ако се разговори с него. Тогава обаче, когато потече разговора, разбираш, че не какво виждаш е важно, а какво чуваш. Защото Георги Попов е натрупал не само години зад гърба си, а мъдрост, познания и желание да създава красота. Сигурно последното е и тайната на неговото достолепие и бистър ум.
Вчера Георги Попов беше изненадан от народния представител Крум Дончев (БСП), който му връчи поздравителен адрес по случай рождения ден.
Георги Попов не е местен. Преселил се в с. Стоките, когато бил на 38 г. Дошъл в селото да управлява почивна станция. С него дошла и жена му, вече покойница. Преди години работил в Узбекистан и имал спестени пари. С тях вдигнал къща в с. Стоките и оттогава живее там. Малко по-късно започнал да се занимава с изкуство. Привлича го дърворезбата, "рисуването" с мозайки, килимарството. В селото се радват на всичко, което възрастният мъж сътвори, а в с. Стоките има негова постоянна експрозиция, подредена в изложбената зала.
Георги Попов е роден на 15.04.1929 г. в село Устрем, близо до Тополовград, където живее до 20-годишна възраст. Учи в танковото училище в Ботевград. Уволнява се през 1956 г. и след военната си служба започва да работи в оловно-цинковата мина в село Устрем. След това работи е председател на земеделска кооперация, докато градушка не унищожава цялата реколта. После заминава за четири години на гурбет в Узбекистан. Връща се и започва работа в Девня. Оттам идва в севлиевското село Стоките, което не е напускал, откакто се е заселил.