На 15 декември 2015 г. се роди "Севлиево онлайн".
За мен това беше поредно ново начало (не по Пеевски). Беше ме страх. От онзи тих, упорит страх, който не те парализира, а те държи буден. Гласът „ами ако не се получи“ не млъкваше. Оставях го да говори и продължавах да работя.
Не знаех как се прави сайт. Не разбирах от технологии. Учех в движение. Пишех. Мислех, че щом мога да пиша, ще се справя. После разбрах, че писането е само началото.
Отдадох се на „Севлиево онлайн“ със страстта на начинаещия. Усещах, че Севлиево и регионът имат нужда от свой глас в интернет. Всеки прочит, всяко споделяне, всяка дума от вас, читателите, ме вдъхновяваха и нахъсваха. Вие бяхте знак, че не съм сама.
Когато три години по-късно пътят ме срещна с платформата за независима регионална журналистика "За истината" разбрах, че искам да вървя по трудния път – на критичната и разследваща журналистика. Той често е самотен. Понякога обезкуражава. Но когато има резултат, когато истината стигне до хората си струва всяка цена.
Първото голямо разследване беше за директора на "Социално подпомагане" в Габрово. В поредица публикации в "За истината" доказахме, че от кабинета на държавния служител е ръководен частен дом за стари хора. Директорката напусна преди да понесе отговорност, а ние с издателя на "За истината" Спас Спасов ходихме една година по съдилища, защото сме "уронили престижа и доброто й име". Днес на тези дела им казват "дела шамари", защото единствената им цел да сплашат. Да, имаше смисъл. Имаше истина. Имаше отговорност.
За тази работа получих "Златен ключ" за журналистика, която използва активно правото на достъп до обществена информация. И днес продължавам да ползвам Закона за достъп до обществена информация и насърчавам повече граждани да го правят, защото дори когато институциите не ни казват нещо, те всъщност ни казват много.
През 2023 г. бях удостоена с наградата "Червена линия" на Антикорупционния фонд в категория "Регионална журналистика". Наградата е за журналистика срещу корупцията, а в Севлиево дойде заради разследване за Държавната психиатрична болница в града, което доведе до смяна на директора й.
Тези победи не са мои. Те са наши. Победи срещу демонстрацията на недосегаемост. Срещу наглостта да се отнема правото на хората на почтеност и ред. Срещу институционалното пренебрежение към гражданите.
През тези десет години почти не съм канена на официални събития. Не получавам прессъобщения. Не съм „удобна“. Приемам това като знак, че върша работата си честно. И продължавам. Защото важните решения може да се взимат в София, но животът се случва и тук. А данъци плащаме всички – и имаме право да знаем как се харчат.
Благодаря ви, че четете „Севлиево онлайн“. Че се връщате. Че вярвате. Благодаря и на колегите из страната, с които си даваме кураж в този труден, но смислен занаят.
Не мисля за ново начало. Това от 2015 г. ме държи жива.
Честит рожден ден, "Севлиево онлайн"!
