В навечерието на Деня на народните будители, да си спомним за дядо Недю Александров (1904–2000) църковен деец, краевед, общественик, дарител, почетен гражданин на Стара Загора.
На 17 октомври 2025 г. се навършиха 121 години от рождението, а на 26 октомври, Димитровден – 25 години от кончината на Недю Александров. За двете годишнини напомня един от неговите потомци Диян Александров Златев.
Недю Александров е брат на баба му Яна Александрова и в семейството пазят ценни спомени за Недю, който, както казва Диян Златев, е „познат, позабравен, но обичан и почитан не само от нас, но и от старозагорци“.
Началото
„На 17 октомври 1904 г. в бедното балканджийско семейство на Рада и Александър Недев Рачев се ражда синът им Недю Александров Недев. Родното му място е малката махала Прозованец, състояща се от 6 къщи, забутана в горите на пред старопланинския масив Разлатец. Махалата е съставна част на Батошевската община, Севлиевска околия, Великотърновска епархия. Както съобщава краеведът Димитър Попиванов, от тази махала е известен един хайдутин на име Недю Рачев, който на младини (около 1840-1850 г.) бил народен закрилник, заедно с други свои акрани. Предполагам, че този комита е роднина на Н. Александров – дядо или прадядо“ както разказва покойният вече Христо Темелски.
От изложба, представяща личната библиотека на Недю Александров, източник: Регионална библиотека "Захарий Княжески"
По време на Балканската война (1912 - 1913 г.) Недю започва училище в началното училище на махала Енев рът. За това време Христо Темелски пише (Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, „Духовна култура“, книжка 2): „Малкото момче в студ и пек, обуто в цървулки от нещавена свинска кожа, ходи по горските пътеки и китни полянки, за да се учи. Когато се завръща от училище, търчи да помага на домашните си по околните ниви и бахчии, защото баща му бил мобилизиран и изкарал три последователни войни.
Майката Рада, макар и неграмотна, решава да не пречи на ученолюбивия си син и го изпраща да учи прогимназия в съставното село Батошево. Пътят до новото училище е вече по-дълъг (ок. 5 км) и връщането е доста мъчително, защото е все на-нагорнище“.
Недю и съпругата му с нейните родители, снимка: семеен архив Недю завършва прогимназия и желае да продължи образованието си в една от двете духовни семинарии по това време. Баща му все още го няма, макар войните да са свършили - той е военнопленник в съседна Гърция. Поради липса на средства и пропускане на срока майката не успява навреме да запише сина си. Едва през есента на 1920 г. той е вече семинарист в Пловдивската духовна семинария – приемница на прочутата Цариградска духовна семинария.
Активна обществена дейност
През есента на 1929 г. Н. Александров следва в Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, но слуша лекции и по история, литература и право. Включва се активно в борбата срещу Ньойския мирен договор като секретар на младежите от Всебългарския съюз „Отец Паисий“; става подпредседател на факултетната Общостудентска организация (ОСО) „Христо Ботев“ и завеждащ отдел в състава на Изпълнителния комитет на Българския национален студентски съюз (БНССФ, учреден през 1926 г. с почетен председател цар Борис III).
През 1938 г. става директор на епархийското сиропиталище във Велико Търново, построено със завещаните 102 хил. лв. от Пеню и Мария Велкови.
След 9 септември 1944 г. Недю Александров е арестуван и изправен е на съд в Дряново, където го съдят като редактор и журналист на „реакционната църковна преса“. Той обаче успява да се защити и благодарение на някои влиятелни познати е освободен, но помолен да напусне доброволно пределите на Търновска околия. Затова в началото на 1945 г. заедно със съпругата си отиват в родния й град Стара Загора, където става секретар на Старозагорска митрополия при митрополит Климент.
През октомври 1965 г. се пенсионира и оттогава активно се отдава на научно-изследователска и публицистична дейност. Започва да пише и публикува исторически статии в църковния периодичен печат („Църковен вестник“ и сп. „Духовна култура“), а по-късно и в изданията на създадения през 1974 г. Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия.
Със съпругата си Фани, снимка: семеен архив Днес потомците на Недю Александров почитат своя родственик като един от народните будители. Дори само личната му библиотека говори за многостранните му и задълбочени интереси и свидетелства за културата и гражданската ангажираност на своя собственик. „В библиотеката на Недю Александров е цялата му човешка същност. Общият брой на книгите и периодичните издания, които дядо Недю е завещал на регионалната библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, е 1876 тома, както и оригинални документи, на Православния богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ над 1400 книги и периодични издания с богословска тематика събирани в продължение на повече от 70 години. Оценявайки значението на тази библиотека, не бива да бъде подминат и още един момент - наличието на много книги, дарени от авторите им. Автографите им разкриват уважение към човека, изследователя, историка и книжовника Недю Александров“, споделя Диян Златев, благодарение на който се докосваме до личността и наследството на един достоен човек, родолюбец, книжовник и българин, закърмен със свободолюбив български дух, възпитан в честност и патриотизъм.
