Хората, които имат нанесени щети от кафява мечка по имотите си, имат право на обезщетение от държавата. Оказва се обаче, че не е лесно да се получи обезщетението, защото държавата е заложила строги изисквания, които не всеки стопанин може да изпълни.
Първото изискване, за да се получи обезщетение, е да има официално подаден сигнал. Ощетените стопани трябва да подадат сигнала в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Това определено е трудно за изпълнение, защото хората не живеят постоянно в много от имотите в балканските села, а си ходят само през почивните дни.
Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин, е другото задължително условие.
За определяне на щетите са утвърдени правила, съобщават от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съгласно които наличието на щета от защитения вид, нейното количество и размерът на обезщетенията се установяват от комисия, която включва представител на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или дирекцията на Националния парк (ДНП), на чиято територия е настъпила щетата, Държавно горско/ловно стопанство и ощетеното лице.
Мечка се засели в къща в с. Кръвеник и роди мечетата си там - вижте повече тук.
И още едно изискване - този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото, т.е. нотариален акт. За финал - може и да не бъде изплатена щета, ако комисията не установи дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Ако всичко това изпълни все пак някой, в чийто имот е вилняла кафява мечка, може да разчита на компенсация от държавата, като щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.
Проблемът с нарастващия брой мечки в севлиевските села е особено голям тази пролет, когато мечките, събудили се от зимен сън, се оказаха без храна. Заради измръзналите тази пролет плодни дървета, не се очертава и през лятото мечките да намират с какво да се хранят, а това ги принуждава да слизат все по-ниско до хората.
От МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не позволяват подхранването на животните и така мечките са принудени да заживяват с хората.
В балканските села на община Севлиево да видиш мечка вече не е атрактивно преживяване, подобни срещи са ежедневие за балканджиите. А това се превръща в сериозен проблем, който касае не само собствеността на малкото останали хора в селата, но и тяхната безопасност.
Кафявата мечка е всеяден хищник и се нуждае от голямо количество храна. Преобладава растителната. Сред храната й са житни растения, често културни видове като овес, царевица, които яде по ниви или от хранилките, с които се подхранва дивеча. Храни се също с горскоплодни - боровинки, малини, круши, киселици. Сезонна важна храна за нея есенно време са жълъдите. Често мечката се храни с мравки и техните ларви, както и с дурги насекоми и мзатова пътят й често е осиян с разровени мравуняци, разбити гнили пънове, изровени дупки и обърнати камъни.
Не отказва и месна храна, но рано напролет, когато е много гладна или късно есента, когато трябва да натрупа мазнини за зимния си сън.
В Стара планина възрастните женски тежат между 90 и 130 кг, след петата година мъжкитеси достигат до 250 кг.
