Трудна работа се оказва обезщетението при щети, причинени от кафява мечка

Хората, които имат нанесени щети от кафява мечка по имотите си, имат право на обезщетение от държавата. Оказва се обаче, че не е лесно да се получи обезщетението, защото държавата е заложила строги изисквания, които не всеки стопанин може да изпълни.

Първото изискване, за да се получи обезщетение, е да има официално подаден сигнал. Ощетените стопани трябва да подадат сигнала в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Това определено е трудно за изпълнение, защото хората не живеят постоянно в много от имотите в балканските села, а си ходят само през почивните дни. 

Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин, е другото задължително условие. 

За определяне на щетите са утвърдени правила, съобщават от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съгласно които наличието на щета от защитения вид, нейното количество и размерът на обезщетенията се установяват от комисия, която  включва представител на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) или дирекцията на Националния парк (ДНП), на чиято територия е настъпила щетата, Държавно горско/ловно стопанство и ощетеното лице.

Мечка се засели в къща в с. Кръвеник и роди мечетата си там - вижте повече тук

И още едно изискване - този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото, т.е. нотариален акт. За финал - може и да не бъде изплатена щета, ако комисията не установи дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. 

Ако всичко това изпълни все пак някой, в чийто имот е вилняла кафява мечка, може да разчита на компенсация от държавата, като щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.

Проблемът с нарастващия брой мечки в севлиевските села е особено голям тази пролет, когато мечките, събудили се от зимен сън, се оказаха без храна. Заради измръзналите тази пролет плодни дървета, не се очертава и през лятото мечките да намират с какво да се хранят, а това ги принуждава да слизат все по-ниско до хората. 

От МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не позволяват подхранването на животните и така мечките са принудени да заживяват с хората. 

В балканските села на община Севлиево да видиш мечка вече не е атрактивно преживяване, подобни срещи са ежедневие за балканджиите. А това се превръща в сериозен проблем, който касае не само собствеността на малкото останали хора в селата, но и тяхната безопасност.

Кафявата мечка е всеяден хищник и се нуждае от голямо количество храна. Преобладава растителната. Сред храната й са житни растения, често културни видове като овес, царевица, които яде по ниви или от хранилките, с които се подхранва дивеча. Храни се също с горскоплодни - боровинки, малини, круши, киселици. Сезонна важна храна за нея есенно време са жълъдите. Често мечката се храни с мравки и техните ларви, както и с дурги насекоми и мзатова пътят й често е осиян с разровени мравуняци, разбити гнили пънове, изровени дупки и обърнати камъни. 

Не отказва и месна храна, но рано напролет, когато е много гладна или късно есента, когато трябва да натрупа мазнини за зимния си сън. 

В Стара планина възрастните женски тежат между 90 и 130 кг, след петата година мъжкитеси достигат до 250 кг.