Като слезеш в центъра на Крушево и се огледаш, забелязваш две неща: селския часовник, който показва един час напред и огромния брой некролози, налепени на четири отделни табла, по две от двете страни на мегдана. Под сградата, където е кметството, има цяла редица с празни помещения. От поизтрития надпис, прокъсаните пердета и прозорците, не виждали бърсане с години, се разбира че някога там е имало магазини. Днес е останал един, кооперативен.
А че самото кметство е в същата сграда се разбира от двете знамена – българското и европейското, които се веят под стряхата на покрива. Някакво чувство за изостаналост те лъхва като се огледаш. И то се засилва когато се отправиш към салона на Читалището, закъдето е насрочена приемна на двамата общински съветници - Николина Николова и Йордан Стойков.
Средната възраст на хората, дошли да споделят болките си, е към 60 години. Ясно е, че младите, които напоследък заживяли в селото, са на работа. Всичките пътуват заран до града и вечер се прибират. Постегнали изоставените къщи на баби и дядовци и заживяли на тишина, 6 километра отдалечени от града. Някои не издържали. Карали така година, две, но се отказали. Разбили си колите, разбираме от думите на близки и съседи. Оказа се, че за пътища в Крушево е преувеличено да говорим. Една улица няма като хората, дето се казва.
Покрай разказите за разбитите селски улици разбирам, че те си имат имена. Най-проблемна се оказва улица „Акация“. Отиваме до нея. Ама то улица...малко по-добро от калдъръм. Дупка до дупка. Насипали я преди време с трошляк, но първият дъжд завлякъл камъчетата на главната улица. „Преди 45 години сме излязли от Крушево. Сега се прибрахме да заживеем отново тук. Нищо не е направено през времето, през което ни е нямало“, споделя жена, чиято орисия е да има къща на улица „Акация“. Личи й че е окомуш, не си трае за нередностите. „Децата ни не искат да си идват, няма откъде да минат. Човекът, дето ни караше мляко, се отказа. Не можел по тази улица да минава. За хляб да отидем, си е цяло приключение, особено в дъждовно време“, оплака се на двамата съветници жената, която показа и че е информирана, защото не се стърпя да попита: „Кое е по-належащо – да ремонтираме залата на Общинския съвет или има по-важни неща? Защо не се степенуват проблемите?“. „Всеки лев, похарчен за лично удобство не е оправдан“, отговори Стойков. „Ние не можем много, не сме част от изпълнителната власт, но можем да алармираме за това, което ни споделяте“, уточни бившият общински кмет.
Имаше преди време едно решение на Общинския съвет, според което 30 на сто от постъпленията в бюджета от продажба на общинска собственост, оставаха за кметството, на чиято територия са продадените активи. С тези пари много неща на село могат да се свършат. Ето, в Крушево наскоро се продаде дървесина в гори, залесявани от нашите родители. А в селото не влезе и един лев от тази продажба. С 1000 лв. на горската дружинка насипахме един път, машините на дърводобивната фирма минаха и го разрушиха, сподели Недялко - един от предишните кметове на селото. „Действително 30% от продажбите на Общината отиваха за нуждите на селата. Това отпадна с промените в нормативната уредба и Закона за местните данъци и такси“, обясни юристът Николина Николова. И се ангажира лично да внесе предложение в сегашния пленарен състав на ОбС Севлиево за възстановяване на практиката да се заделя процент от продажбите на общинска собственост за селата. „Обсъждала съм това и с колеги от другите групи. Смятам, че ще получа достатъчно подкрепа и се надявам, че колегите от ГЕРБ също ще откликнат“, ангажира се Николова.
И колкото неуредеците да ги дразнят и ядосват, хората в Крушево искат и да разтушват. Ей тъй, да се съберат някъде, да подредят почерпка, да попеят, да пуснат музика или просто да поприказват. Навикнали били от по-рано – за юбилей, за рожден ден или друг повод, да се събират в Пенсионерския клуб. Да, ама клубът плаче за ремонт. Е, не толкова голям, служителка от Общината сметнала, че 6800 лв. ще стигнат, но на кметското писмо до Севлиево отговорили, че обещават парите да дойдат догодина. Не са заложени в бюджета за 2016-та, затова трябвало да се почака. „Да потърпим“, обърна се към съселяните си кметът Илия Илиев. „Иначе трябва ние да търсим пари“.
Ей такива грижи си имат в Крушево. Селото, в което са един час пред Севлиево, макар и само на 6 км от града. В Крушево нямат една улица като хората, но имат нова църква, нищо че е недовършена и заключена. Заради близостта до града там се заселват все повече млади, но като потрошат по една кола, набързо се отказват от селския живот. А иначе Крушево е европейско село. На кметството редом до трибагреника се вее синьото знаме с жълтите звездички. Нищо че по удобства и начин на живот крушевци са на светлинни години от кое да е село във всяка друга европейска страна.
А най-силно мразят да ги наричат "селото на комунистите". "Стига са ни наричали така. По-добре кметът да дойде тук и даде обяснение за някои неща, изригва човешкото недоволство в края на приемната с двамата съветници, които обещаха през октомври да се отчетат за свършеното по поставените им проблеми пред хората от Крушево.
