Знаем ли какво дишаме? Оказа се труден въпрос

Месечните отчети за цяла година, от април 2015-та до април 2016-та са публикувани в един ден, на 20 януари 2017 г.

Какво е качеството на въздуха, който дишаме в Севлиево? С идеята да предоставя тази информация на вас, читателите, започнах издирване на данните. Знам, че имаше години, когато информация за съдържанието на въздуха се публикуваше за всеки месец на интернет страницата на Общината. И сега подходих по този доста лесен път, за да стигна до съдържащите се във въздуха газове и вещества. Не било писано да напиша какво дишаме обаче. Последният месечен бюлетин, който открих, е от април миналата година. И, забележете, той, както и всички месечни отчети една година назад, разбирайте от април 2015-та, бяха публикувани в сайта на Община Севлиево на една и съща дата – 20 януари 2017 година. Точно това провокира у мен съмнения, че нещо не е както трябва. И тъй като отчетите, макар и публикувани наведнъж за цяла година, вече са публични и до един подписани от Мая Мънкова, потърсих най-напред нея.   

Госпожа Мънкова е правила замервания на въздуха по три показатели – за съдържание на серен диоксит, на азотен диоксит и на сероводород.  Вършила го е до април 2016 година, когато й казали, че ще я преназначат на половин работен ден. Тъй като длъжността, която заемала била за минимална работна заплата, г-жа Мънкова си направила сметка, че новият начин на работа и заплащане не я устройва и в началото на май миналата година напуснала. На практика оттогава ежедневни замервания на въздуха в Севлиево по трите показателя не се правят. А това донякъде е притеснително, тъй като в месечните отчети на г-жа Мънкова се вижда, че по показателя  „съдържание на сероводород“ доста често има превишаване на пределно допустимите норми. През април 2016-та това е било в 12 проби, през март същата година от 42 проби за наличие на сероводород в 14 количествата са били над пределно допустимите, в 18 от 42 проби се наблюдава над допустимия сероводород във въздуха през февруари 2016-та, а през декември същата година над пределно допустимия сероводород е измерен в 22 от взети 72 проби, а в 18 от пробите сероводородът е бил в количества над средно допустимите.

Видяното ме подтикна да разбера измерва ли се днес качеството на въздуха в Севлиево. Оказа се че никой не прави ежедневни замервания за съдържание на серен и азотен диоксит и сероводород, но четири пъти в годината, в тринайсет последователни дни във всеки от четирите сезона от Националната система за мониторинг на околната среда  към Изпълнителната агенция по околна среда разполагат в града ни мобилна станция за имисионен контрол на въздуха. А Севлиево е включен  в списъка на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух на територията на Република България като територия, в която се констатира периодично замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Данните за превишаването са установени от периодичните измервания на мобилната станция, която провежда изпитвания за наличие на серен диоксид, азотен диоксид, азотен оксид, сероводород, въглероден оксид , фини прахови частици и озон. Количество на пробите за индикативно изпитване не може да е по-малко от 52 дни в годината и се прави 24 часа за денонощие. Получените резултати се осредняват на един час.

И тук се натъкнах на друг проблем. Къде са данните от тези замервания? От Изпълнителната агенция по околна среда казаха, че не са при тях и посъветваха да ги търсим в РИОСВ Велико Търново. В РИОСВ Велико Търново имаха данните за 2011 и 2013 година, които са публикувани в раздел „доклади“ на техния сайт, но уточниха, че през 2015-та замервания не са правени изобщо, а докладът за 2016 година още не публикуван.

С това проучването какъв въздух дишаме в Севлиево за момента приключва. До откриването на данните от миналата година, тъй като смятам за несериозно да се позова на резултати от 2013 година за качеството на въздуха, който дишаме през 2017-та.

 

написано от Емилия Димитрова