Тъй като темата за превръщането на детските градини в селата във филиали към градските набра скорост в социалната мрежа, а някои от констатациите за градините в селата бяха изопачени, смятам за редно да бъдем коректни както към фактите, така и към различните мнения. Най-голям брой от коментиращите са се хванали за качеството на образование. И то защото смятам, че градина с десетина деца, от които не всички посещават редовно, не може да даде на децата това, което може градина с трийсет деца, едно от друго различни и напористи. Не смятам да защитавам нито тежката реформа, която управляващите в Севлиево налагат, нито персонала, който в някои градини е почти наполовина спрямо децата. Защото считам, че не всяка промяна е лоша и не всеки протест е основателен. И защото фактите сочат, че в детската градина в Стоките по списък се водят 11 деца, в Дамяново са 12, в Крамолин – 14. Нима искате да ми кажете, че с тези деца, които са на различна възраст, се водят ежедневни занимания, съобразени с порастването им?...Дори да ми го кажете, ми е трудно да го повярвам. А дори да го повярвам, ще имам съмнения в качеството на тези занимания. И не защото учителките не са отговорни, а защото реалностите не позволяват перфектно обучение при такива условия.
Да, детската градина в Петко Славейков е модел. Ще бъде пълна несправедливост, ако не го кажем. Както е несправедливо да я поставяме наравно с останалите заведения в селата. Затова би било разумно реформата да не е повсеместна, а съобразена с особеностите на всяко заведение. И ако някои трябва да станат филиали, то други, също селски, биха могли да се превърнат в майки. Ако аз имах право на глас, това бих предложила. Защото наистина от реформа има нужда. Но не реформа навсякъде и на всяка цена. А днес следобед ще узнаем и как мислят съветниците, защото техният глас ще реши съдбата на детските градини в селата.
Емилия Димитрова