Знаете ли колко гласа са нужни на един кандидат, за да стане общински съветник в Севлиево? "Севлиево онлайн" първи обяви това, но в информационния поток покрай изборите читателите може и да не са забелязали. Само 322 гласа стигат, за да направим някой, който няма и понятие от местно самоуправление, общински съветник.
А знаете ли защо така наречената избирателна квота, т.е. гласовете, необходими за един съветнически мандат, са толкова малко? Заради ниската избирателна активност. Преди четири години, когато активността е била с шест пункта по-висока, са били необходими 405 гласа за едно място в Общинския съвет. През 2015 г. на един съветник са трябвали почти 500 гласа, за да влезе в местния парламент.
Както е тръгнало, на следващите местни избори общински съветник ще се става с гласовете на семейството, съседите и колегите. Свидетели сме на пълно обезценяване на общинския съветник. Затова нямаме право да се сърдим в следващите четири години, когато заседанията на Общинския съвет протичат в тишина. Не можем да сме недоволни, когато никой от пленарна зала не задава въпроси, не се търсят отговори, не се коментират казуси. Да, уважаеми севлиевци, нямаме право да очакваме от общинските съветници качество, след като сме изпратили в Общинския съвет хора, избрани с 322 гласа.
А сега отворете профила си във фейсбук и вижте колко приятели имате. Много повече са, нали? Ние сме готови да дадем управлението на града и общината, в която живеем, на случайни лица. Голяма част от тях нямат нито познанията, нито волята да свършат нещо в Общинския съвет. Повечето от новоизбраните и досега са били на същата позиция и повярвайте ми, с трийсетгодишния ми опит на журналист, съм видяла как властта се употребява за лична изгода, а напоследък и за подобряване на личното финансово състояние.
Сега ще ви кажа как протичаше в последните четири години едно заседание на Общинския съвет.
Най-напред се обявява точката, която ще се гласува.
Председателят Здравка Лалева: "Колеги, имате думата за изказвания".
В залата е тихо. Думата взема председателят на съответната постоянна комисия. Той казва: "Комисията се събра и реши предложението да бъде подкрепено".
Здравка Лалева отново: "Моля да гласуваме прекратяване на разискванията".
Разисквания изобщо не е имало, но това не е пречка да се гласува те да бъдат прекратени.
Следва гласуване и пак Здравка Лалева: "Колеги, гласуваме предложението".
Предложението се гласува, обявява се резултатът и се преминава към следващата точка. Всичко отново се повтаря - от поканата за изказвания, до липсата на изказвания, гласуване прекратяване на липсващите изказвания и гласуване на самото предложение. Стига се до последната точка в дневния ред, след която Здравка Лалева отново: "Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието".
Това, уважаеми севлиевци, гледах лично в продължение на две години. На третата отказах да го правя и избрах да следя заседанията онлайн. Оказа се добро решение, защото докато съветниците отчитаха, че работят, аз действително работех. Не е никакъв проблем да се съвместява слушането на сесия на Общинския съвет с писането на текст, защото в действителност няма какво да те разсейва.
Защо ви разказвам всичко това? Защото съм гневна. Гневна на това как с лека ръка и без много да мислим избираме хората, които в следващите четири години ще вземат важните решения за управлението на общината и ще упражняват контрол върху дейността на кмета и общинската администрация. Всъщност нищо от това няма да се случи, защото контрол няма да има и за това не са виновни те, които няма да контролират, а всички ние, които им дадохме безконтролно властта. Да, уважаеми севлиевци, получихме още от същото.
Сигурно е редно на финала на това изливане на гняв, което си позволявам, защото не успявам да го усмиря, да потърся и другаде вина за ситуацията. Да, виновни са политическите партии. Вината им е, че издигат за кандидати удобни хора, които ще гласуват в послушание. Това всъщност е и причината за ниската избирателна активност. Омагьосан кръг. Ще има ли изход някога? Аз лично се съмнявам.
Честит Ден на народните будители! Да погледнем в миналото, където са достойните българи и истинските народни будители. Днес е време на обезценяване.