Цяла седмица гневът трайно се е настанил в Габрово. Четири поредни вечери на площада в града се събират гневни хора, които крещят „мафия“, „оставка“ и „циганите вън“. Защо всъщност изригна Габрово?
Всичко започна в един денонощен магазин
на 7 април вечерта. Тогава трима роми започват да обиждат клиент, продавачът го защитава, а ромите се нахвърлят върху него с удари и ритници. На следващия ден записите от охранителните камери излизат във Фейсбук. Естествено се надига вълна от гражданско възмущение, която расте. Полицията мълчи. На тази дата полицейски бюлетин няма, т.е. нито дума по случая.
Гневът в Габрово набра скорост заради мълчанието на полицията
и точно това подхрани яростта на хората, която на 8 април все още бе под формата на статуси във фейсбук. Гневни статуси, нападателни.
На 9 април единствената медия, която подема историята е регионалният вестник „100 вести. В кратка дописка журналистът Ружа Любенова обяснява какво е станало вечерта на 7 април, а в подзаглавие акцентира, че „институциите мълчат“. Подробностите за инцидента медията сглобява от свои източници и „дочути неофициално сведения“.
Липсата на отговори от полицията продължава да подклажда гнева на габровци. Същия ден по обед, се повява и първата официална информация – два дни след инцидента от полицията съобщават, че три лица са извършили побой над служител в магазин, на който е нанесена лека телесна повреда. Пострадалият е настанен в габровската болница без опасност за живота, а в хода на образуваното досъдебно производство за извършители на побоя са установени трима мъже, изписани с инициали, на които е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа.
На 10 април, денят, в който тримата трябва да бъдат пуснати, в Габрово е насрочен протест, планиран за същата вечер и организиран в социалните мрежи. По обяд от прокуратурата реагират –
тримата мъже вече са задържани за 72 часа.
Според повдигнатото обвинение те са действали по хулигански подбуди.
Засилено полицейско присъствие и жандармерия се грижат за спокойствието в Габрово
Вечерта хиляди гневни габровци се събират за първи път пред Общината, после пред сградата на следствието, която опитват да щурмуват, за да се саморазправят със задържаните за побоя. Полицията видимо е безсилна. Двама полицаи са оставени да удържат стотици, които напират към следствения арест. Няма съмнение, че в този момент крясъците „мафия“ са срещу полицията, откъдето задържаха тримата роми, след като вече ги бяха пуснали. Гневът на габровци вече може да се измери – в искания на оставки, в безпрецедентния опит да нахлуят в ареста, в един счупен прозорец, в две запалени къщи, в задушливи димки, хвърлени бутилки и камъни.
На следващия ден хората жадуват разплата.
Прокуратурата отвръща с искане за постоянното задържане на тримата, но в ареста във Велико Търново, за да се гарантира сигурността им. Съдът уважава иска. Безсилието на полицията е толкова явно, че не се нуждае от коментар.
След първия протест габровци вече не могат да бъдат удържани. Гневът им е толкова силен и някак по естествен път озлоблението срещу тримата роми става настървение срещу ромите изобщо. Защото в Габрово не са навикнали да съжителстват с този етнос.
В града няма ромска махала, нито обособена компактна маса роми. В същото време от около година не само се говори, а и се забелязва увеличение на роми в града и неофициално се споделя, че от Общината изкуствено ги заселват. Това бе опровергано още тогава, но този път догадките заживяха наново.
На втората вечер от протеста в Габрово никой не пита защо тримата са били пуснати. Хората искат други обяснения. Те питат
защо у нас ромите се толерират
и какъв е реда за отпускане на социални помощи. Искат да знаят докога цели фамилии ще живеят на държавна издръжка, искат отчет за придошлите в града, както и къде живеят, къде учат децата им и какво работят. Гневът на габровци иска да чуе от полицията колко случаи на кражби и насилие са останали ненаказани и колко въобще не са били регистрирани. На протеста в Габрово се чуха много думи, гневни думи, но само част от тях бяха срещу тримата биячи. Протестиращите обвиняваха в безправие и безредие Общината, полицията, държавата.
В Габрово заявиха, че не искат да издържат лентяи и поискаха отчет харчено ли е за ромска интеграция, колко и какъв е резултата. Този гняв, дълго трупан, нямаше сила, която да уталожи.
Разгневените габровци не искаха да чуят нито вицепремиера Тамислав Дончев, който за малко успя да извика: „Моля ви като габровец, само не рушете, не чупете и не се бийте!“, нито кметът Таня Христова, която извикаха сред тях скандирайки „кмета“, а когато тя се появи скандирането премина в „оставка“.
На втория ден на протести се оказа, че никой никого не слуша. Всъщност никой никого не иска да чуе. Всички сякаш бяха дошли, за да отпушат отчаянието, което най-напред е било безсилие, огорчение и страх, но от неделя насам е гняв. Те излязоха да изкрещят този гняв, който бе
гняв срещу безредието на различни нива в държавата,
но най-вече срещу тотално сбъркания подход към ромския етнос. Това беше рев на възмущение, озлобление и някакво настървение, с което бяха готови да линчуват всеки, който има малко власт или е част от управлението.
Най-масовият протест бе в събота, хиляди се събраха в центъра на Габрово
И гневът се стовари върху Таня Христова. Не защото е заселвала в Габрово роми, а защото е част от управлението – онова безсилното, чиято полиция не може да удържи натиск от потестиращи срещу следствието и прехвърля арестанти в Търново, за да ги спаси от гнева на хората. Управление, чийто вицепремиер и министър на вътрешните работи Красимир Каракачанов обвини местната власт, че не работи добре, щом допуска подобни инциденти и каза, че полицията в Габрово си върши перфектно работата. Същото управление, чийто министър-председател поиска оставката на шефа на полицията, защото изтървал ситуацията. Така и не последва реакция от Каракачанов за това как според него положението в Габрово веднъж е овладяно, а втори път премиерът нарича ситуацията изтървана.
Нека да е ясно, Габрово изригна не защото в града не искат роми, а защото
в Габрово не искат да живеят с роми, които живеят на гърба на останалите.
Затова габровци са четири вечери на площада и по улиците, скандирайки „оставка“ за всички, които допуснаха една конкретна група български граждани да се чувстват привилегировани, задето имат много деца, неграмотни са, не работят, крадат и разчитат на държавата.
В четвъртия ден на площада в Габрово един от ораторите разказа виц. Ромче пита пита баща си какво е демокрация. Бащата обяснява, че демокрация е, когато всички работят, а той и семейството му получават социални помощи. Това не ги ли дразни, пита детето. Дразни ги, но това вече е расизъм.
Гневни възгласи отвърнаха на вица. Гневът, родил бунта на Габрово.
автор: Емилия Димитрова