Как (не)работи Прокуратурата В България - говори адвокатът

Аз съм един обикновен, провинциален адвокат. Разбира се, не съм се родил такъв. Имам малко над 30 години живот преди да стана адвокат и за съжаление съм имал ош-беш с Прокуратурата в качеството си на обикновен гражданин (пострадал от престъпление или станал свидетел на такова). Поради това и искам да ви разкажа от личния си професионален (а и преди това житейски) опит как (не)работи Прокуратурата. Всичко това ще се опитам да обясня на достъпен език.

 

Ако все още вие или ваш близък все още не е пострадал от престъпление и не си е съставил впечатление от това, как „ефективно“ работи Прокуратурата, то бъдете уверени, че рано или късно това ще ви се случи и описаното по-долу ще изпитате „на гърба“ си. Предварително ви изказвам искрено съжаление. Искам да знаете, че ние, адвокатите, не толерираме това, нямаме и изгода. Напротив, борим се с тази несправедливост, но с голи и вързани ръце против тоягата трудно се води битка.

 

 

т.е. които се занимават с престъпленията – наказателният кодекс (НК) и наказателно-процесуалният кодекс (НПК). Общо взето, в първия са описани кои деяния се считат за престъпления и какво наказание се налага за тях, а във втория е описано как протича разследването на престъпленията и налагането на наказанията (т.е. описват как протича процедурата от А до Я).

 

В Наказателния кодекс престъпленията са разделени на два вида – такива от общ характер и такива от частен характер. Вторите са изключение и при тях се касае за много малко на брой и с ниска тежест престъпления (наказват се много леко) – лека телесна повреда, обида, клевета, увреждане на имущество и кражба, извършени от близки роднини, злоупотреба с доверие. При тях не е нужно да се обръщате към Прокуратурата, а директно до съда – подавате тъжба до съда, като описвате в нея фактите по извършеното престъпление (кога, къде, как) и посочвате извършителя. След което съдът привиква вас и посоеното лице и пред него - съда трябва да докажете истинността на твърдяното от вас (чрез посочването на доказателства – свидетели, документи и т.н.). И ако това се установи и извършеното деяние действително е престъпление по Наказателния кодекс, то съдът ще постанови осъдителна присъда спрямо виновния. Т.е. при тези престъпления наказването на виновния е изцяло във вашите ръце – вие и само вие решавате дали ще търсите отговорност от извършителя.

 

 

 

При престъпленията от общ характер (95% от описаните в наказателния кодекс престъпни деяния – освен изброените по-горе) вие не можете да подадете тъжба до съда по гореописания начин и да доказвате извършването на деянието, за да осъдите извършителя. Това може да направи само и единствено Прокуратурата.

 

 

да пуснете сигнал или жалба. Такава жалба може да пусне всеки един, не само този, който е пострадал от престъпление. Ако знаете за извършена кражба, измама, подправка на документ, взимане/даване на подкуп – дори и да нямате нищо общо с тази случка, можете да подадете сигнал, а Прокуратурата е длъжна да проведе разследване и ако установи престъпление –да го докаже и да даде виновния на съд.

 

Това става по следния начин – първо се образува досъдебно производство, в което се извършва разследване – събират се доказателства и ако прокурорът установи, че наистина има извършено престъпление, той написва обвинителен акт (еквивалент на тъжбата) и го депозира в съда. Съдът образува дело, насрочва заседание, в което прокурорът доказва (като представя доказателства) деянието на лицето, посочено в обвинителния акт, и ако съдът се убеди от тези доказателства, че наистина е извършено престъпление и че то е извършено от посоченото лице – ще му наложи наказание (осъдителна присъда – глоба, пробация, условна, ефективна – т.е. да се лежи в затвор, простичко казано).

 

Нека приемем, че сте потърпевш от някакво престъпление или само знаете за такова. Пишете сигнал, описвате в него това, което знаете и го входирате в Прокуратурата или районното полицейско управление (няма значение къде).

 

Какво се случва оттук нататък? Написаното от вас се дава на прокурор (районна прокуратура се занимава с по-леките престъпления, а окръжна – с по-тежките като убийство, грабеж, изнасилвания и т.н.), който го прочита. В масовите случаи не се образува досъдебно производство, а т.нар. „предварителна проверка“ по ЗМВР (Закона за министерството на вътрешните работи). Прокурорът възлага тази проверка на районен полицейски инспектор (най-вече това е вашият т.нар. „квартален“), който започва да събира доказателства.

 

 

Независимо колко ясно, изчерпателно, убедително, пространно и подкрепено с доказателства е написаното от вас, бъдете сигурни, че полицейският инспектор първо ще извика вас да пишете обяснения, а не извършителя на деянието. И това не се прави случайно. Това е своеобразно наказание / репресия върху подалия сигнала, който е дръзнал да „занимава“ органите на реда (МВР) и държавното обвинение (Прокуратурата) с „безсмислици“ и да им „отваря работа“.

След като се снемат вашите обяснения, се привиква и извършителят и се събират и други доказателства (изискват се документи и справки от държавни и общински органи, нотариуси и т.н.).

 

 

не с идеята да съберат доказателства за извършеното престъпление, а просто да се отчете дейност. Нито полицейският инспектор, нито пък прокурорът (нарича се „наблюдаващ прокурор“, защото той наблюдава/ръководи действията по разследването) полагат някакви усилия да издирят доказателства и наистина да установят има ли или няма извършено престъпление. Най-често полицейският инспектор върши това, което му е указал прокурорът, като му е възложил проверката („Събери сведения/обяснения от лицето, което е подало сигнала и другите, посочени в сигнала лица. Събери справки от тези и тези институции“).

 

Тази проверка обикновено трае месец-два. И тук идва първата неприятна изненада –

 

 

(а то е най-ценно, защото престъплението и доказателствата за него са още „пресни“), защото дори и да се съберат доказателства, те не могат да се ползват после в съда за доказването на деянието. Защо? Ами, защото не са събрани по реда на НПК – както казахме, тази предварителна проверка се извършва по реда на ЗМВР и събраните по нея доказателства, колкото и да са ценни, трябва да се съберат наново, този път по реда на НПК, т.е. да се образува досъдебно производство и там наново да се извършат разпити на свидетели / обвиняем и т.н.

 

Идеята тук е следната – да не се хабят държавни ресурси за образуване на досъдебно производство (което се води вече не от „кварталния“, а от разследващ полицай / дознател / следовател) на ранен етап, а едва ако се установи, че има данни за престъпление – чак тогава прокурорът да нареди образуването на досъдебно производство. И ако и във фазата на досъдебното производство прокурорът прецени, че има извършено престъпление – то той написва обвинителния акт и го внася в съда, за да започне „съденето“ на извършителя на престъпното деяние.

 

След като завърши проверката, полицейският инспектор предава материалите по нея (събраните „доказателства“) на прокурора, който започва да „умува“.

 

 

След още месец „умуване“ ще получите от Прокуратурата писмо, на което най-отгоре ще пише: „Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство“, а по-надолу прокурорът ще е изложил защо, според него, не вижда данни за престъпление в описаното от вас. Обикновено, в тези случаи освен прокурора единствено Стиви Уондър и Орхан Мурад не виждат такива данни (както и каквото и да било друго). Обяснява ви се от прокурора, че за него престъпление няма, досъдебно производство няма да образува, съответно няма да внесе в съда обвинителен акт. Дава ви правото да обжалвате пред горестояща прокуратура.

 

Както казах по-горе – не си въобразявайте! Не изпадайте в паника и яд. Сигурен съм, че след като прочетете „мотивите“ на прокурора, ще изпаднете в потрес, защото в това постановление фактите са описани изкривено и „отгоре-отгоре“, а изводите на прокурора са абсурдни дотам, че се чудите дали са писани от вменяем човек или от такъв, който поне малко от малко е чел законите.

 

Не си въобразявайте! Прокурорът познава що-годе законите (за по-висока степен на познаване не смея да гарантирам) и е напълно вменяем и разумен индивид. Гарантирам ви, че той и сам не си вярва на написаното. Всичко е разбрал много добре. Не по-зле от вас му е ясно, че престъпление има. Има случаи даже (много рядко, но ми се е случвало) в които се възмущава вътрешно от извършеното. Но дотам… Както казахме, само от него зависи дали ще повдигне обвинение в съда срещу извършителя. Никой друг няма силата да го накара да извърши това (така е прието – иначе обратното би било натиск върху независимостта на прокуратурата да преценява на кого, кога и как да повдига обвинения).

 

 

Ами, защото може и защото върху работата му няма контрол. Заплатата на прокурора (а тя е доста добра – дори районните прокурори, т.е. тези на най-ниски нива взимат между 3000 и 4000 лв. „чисто“, отделно имат редица привилегии и допълнителни материални стимулирания, а при пенсиониране получават 20 брутни заплати накуп – т.е. между 100 и 120 000 лева/.

 

Прокурорът не е на „норма“. Заплатата и бонусите му не зависят от броя осъдени лица. Нито пък някой, който и да е той (дори и Главният прокурор, Министърът на праавосъдието, Президентът…) няма право да „търси сметка“ на прокурора защо на едно лице, което от доказателствата е видно, че е извършило престъпление, не е повдигнато обвинение. Прокурорът има право на „вътрешно убеждение“ по тези въпроси, той каза: „Така съм видял нещата, така съм преценил“ и никой няма право да му се меси в тази му преценка. И това негово вътрешно убеждение не подлежи на санкция, колкото и да е неправилно. Както казваше един колега – „Има четири категории лица, които не носят отговорност за действията си. Това са малолетните, невменяемите, депутатите и магистратите“.

 

 

(освен ако не е лично заинтересован или не му се нареди „отгоре“). Това за него означава тежки и напълно излишни усилия – да събира доказателства, да пише обвинителен акт, после да се бори в съда с адвоката на подсъдимия и да си доказва обвинителните твърдения. Все неща, които ако не ги направи, няма да се отразят на заплатата и другите съпътстващи я „благинки“. Не съдете и не завиждайте – ако и вие бяхте назначени на работа, в която имате възможност да избирате дали да изпълнявате служебните си задължения или да не ги изпълнявате без никакви негативни последствия за вас, без съмнение бихте избрали второто.

 

Отделно, ако повдигне обвинение (т.е. внесе в съда обвинителен акт) срещу някого и не успее да го докаже в съда, вследствие на което подсъдимият бъде оправдан като невинен, то последният после може да съди Прокуратурата по ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди). Тогава Прокуратурата ще плаща от бюджета си обезщетението, което не е никак не им е приятно. Поради което и като краен извод – Прокуратурата отказва да повдига обвинения. Прави го само от „немай къде“ – когато вече наистина няма как – има убийство, което е безспорно, например. Или за „лесни престъпления“, при които знае, че подсъдимият осъзнава, че няма измъкване и ще се съгласи на споразумение. Това са най-вече престъпления като управление на МПС под влиянието на алкохол или наркотици, дребните кражби, извършвани преобладаващо от ромските малцинствени групи и т.н. Дори и в тези случаи Прокуратурата не се старае да изисква сурови наказания за извършителите (както казахме – заплатите им не зависят от това).

 

Разбира се, както казахме по-горе, отказът на прокурора да образува досъдебно производство подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура. Ами, обжалвайте! Принципът на „гарван гарвану око не вади“ важи тук с пълна сила. След 2 месеца ще получите още по-неадекватен отговор, с който се потвърждават като правилни и законосъобразни изводите на първия прокурор относно липсата на извършено престъпление. И дотам... И това е лошото, че върху тези откази съдебен контрол няма, защото при все всичките си недостатъци, съдът като цяло, за разлика от Прокуратурата, се опитва да разсъждава и да търси справедливост и учудващо, но сега-засега, що-годе и тук-там това му се отдава. В много редки случаи горестоящата прокуратура ще върне проверката на долустоящия прокурор с указания, но подтекстът е ясен: „Положи малко повече усилия да го отсвириш този, така че да изглежда малко по-така“. Резултатът в крайна сметка е един и същ – отново отказ. Този път ще е потвърден. Когато повторно обжалвате, горестоящият прокурор ще ви напише: „Този път първоинстанционната прокуратура, следвайки указанията ни, наистина е положила усилия да намери истината е правилно е установила, че ако има нещо – няма нищо“

 

 

Това прекратяване вече може да се обжалва пред съд и там вече наистина имате шанс. С две уговорки. За да обжалвате пред съд трябва да имате качеството на пострадал от престъплението. Често вие си мислите, че имате, но по закон нямате. При кражба, изнасилване, грабеж, средна/тежка телесна повреда вие сте пострадал и имате право да обжалвате отказа пред съответния съд. Но в много други случаи нямате. Поискали са ви подкуп? Не сте пострадал, защото се приема, че подкупът нарушава не ваши права, а държавния ред. Набедили са ви в престъпление, в което не сте извършили? Не сте пострадал, защото тук се засягат държавните интереси, не вашите (а, де!). Съседът ви самоволно е премахнал оградата и е завзел от част от имота ви. Или пък е заградил пътя до вилното ви място, защото счита, че пътят е негова собственост? Това е самоуправство, но вие не сте пострадал (а, де!), защото самоуправството е престъпление против обществения ред (макар че съдът понякога не мисли така). С фалшиво завещание са придобити ваши имоти по наследство? Не сте пострадал, защото независимо, че имотите са ваши, предмет на престъплението са нарушени държавни интереси по документиране.

 

Отделно от това, нали помните, че само Прокуратурата има правото да решава дали, на кого, кога, как и за какво да повдигне обвинение и никой не може да им контролира това право. Да, включително и съдът! Ще попитате в такъв случай – за какво е обжалването пред съда? Съдът може единствено, ако прецени, че изводите на прокурора са неправилни, да му каже – Виж, тук си приложил неправилно закона. Сбъркал си тук и тук. Опитай отново, поправи тези грешки и може би ще стигнеш до обратния извод, че може и да има извършено престъпление“. Прокурорът получава този акт на съда, намръщва се, опитва се да имитира дейност, че спазва указанията на съда и отново пише отказ за повдигане на обвинение, абсолютно необоснован. И това може да продължава до безкрайност.

 

В практиката си съм имал случай (Здравейте, прокурор Кулева!), в който съдът 9 (ДЕВЕТ) пъти връща отказа на прокурора, като му указва, че има пропуски в разследването и следва да се поправят тези и тези грешки. И при всички девет пъти Прокуратурата имитира дейност и прекратява отново досъдебното производство. В един от тези случаи, въпреки указанията на съда, Прокуратурата демонстративно отговори с ново постановление за прекратяване, което беше изцяло преписаното предишно, т.е. указанията на съда демонстративно не бяха изпълнени.

 

И… нали помните какво си казахме? Не си въобразявайте! Това, че подлизурствате на някой ваш познат прокурор, като му ремонтирате колата, жилището или му вършите други услуги, въобще не означава, че ако някога, недай си Боже, станете жертва на престъпление, ще му поискате помощ и той ще ви обърне внимание. Не! Накрая пак ще получите гореописания отказ за образуване на досъдебно производство, а оправданието ще е: „‘Ми, к‘вото можах – направих“. Прокуратурата просто не иска да се занимава да съди и това е. Друго е, ако сте от отсрещната страна на реката – ако сте престъпили закона. Тогава можете да разчитате на „разбиране“ и „помощ от приятел“ не за друго, а защото за Прокуратурата да обърне гръб на едно престъпление е далеч по-лесно, отколкото да се се обърне с лице към него. Просто като „две и две - четири“.

 

Понякога „отгоре“ се дават наставления по поръчка да бъде смачкан някой неудобен. И това не е болка за умиране. Прокурорът, на който е възложена тази задача, отдавна е изгубил „форма“ (добре, де… той никога не я е имал) и няма присъщата на адвоката борбеност – да се напъва да мисли, да събира доказателства, да полага усилия да убеди съда в правотата си. Прокуратурата при тези поръчки може единствено да „тормози“ – да „влачи“ набелязания по разпити многократно, да му повдигне обвинение, но накрая това е кораб, който никога не уцелва пристанището – той корабокрушира. Обвинението пада. За нарочения остават потрошеното време и нерви (ако е с по-слаба психика и им се връзва).