Математиката е най-трудният предмет за учениците от V до X клас. По-малките определят като сложни също история и география, а по-големите – физика и химия. Това показват резултатите от електронната анкета сред учениците, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) във връзка с прегледа на учебните програми от I до X клас.
Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината „Човекът и природата“. Независимо че определят за най-сложна математиката, те смятат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са убедени, че ще им е полезна в живота.
Децата от V и VI клас трудно приемат прехода от „Човекът и обществото“ към двата отделни учебни предмета „География“ и „История“. Очевидна е необходимостта от засилване на синхрона в учебните програми между двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в VII клас при разделянето на „Човекът и природата“ на „Химия“ и „Физика“. Инвестициите в създаване на STEM кабинети, проектното обучение и работата в групи биха помогнали за преодоляване на тези трудности.
Гимназистите (VIII-X клас) масово не осъзнават практическата полза от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под много добър 5.20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.
Учениците от първи гимназиален етап най-често искат материалът да бъде разглеждан чрез практически примери и реални житейски ситуации, необходимо им е и повече време за упражнения, особено по математика.
Гимназистите признават опитите на своите учители да представят учебния материал по разнообразен начин, за да бъде възприет по-добре, включително чрез използване на образователни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те отчитат като сериозен дефицит липсата на работа в групи и недостатъчното време за разбиране и затвърждаване на новите знания. Учениците рядко са ангажирани в проектни дейности по предмети с голям брой часове като български език и литература и математика. Почти всички отчитат необходимостта от повече упражнения.
В проучването на доброволен принцип и анонимно са участвали 5200 деца. Част от тях - 2184 ученици, са достигнати чрез директна кореспонденция с ученическите съвети в училищата. 3016 ученици са се включили благодарение на Националния съвет на децата към Държавната агенция за закрила на детето.