Тази седмица на интернет страницата на Община Севлиево се появи информация за посещението на кмета на Севлиево и две от заместничките му в Китай. Информацията бе озаглавена: „Севлиево и Нанхай подписаха Меморандум за сътрудничество, очаква се икономически подем“.
Нямам и най-малка представа чия глава роди въпросното заключение за подема, но подозирам, че с него авторът е искал да каже какви икономически и финансови благини ни очакват след подписването на меморандума. Четейки, ме завладя трепетно очакване, затова реших да се осведомя предварително какво предстои. Оказа се, че подем не означава задължително растеж. В учебниците по икономика „Икономически растеж, е нарастването на общия обем и стойността на стоките и услугите, произвеждани от дадена икономика в определен период, в сравнение с предходен“. Това, приравнено към темата за меморандума между Севлиево и Нанхай означава, че в близко време се очаква изключителен обмен на стоки и услуги между Севлиево и китайския град, макар че ние и в момента не страдаме от липса на китайски внос.
По-нататъшното ми проучване обаче показа, че растеж и подем в икономиката са две различни неща. При растежа икономиката надраствала потенциала си, докато при подема става дума за краткосрочно (конюнктурно) изменение на икономиката. Това вече е друго. Така де, краткосрочно може да се събере в една-две екскурзийки на избрани севлиевци, една-две срещи между шефове на фирми, един-два опита за общ бизнес и...неопределен брой обеди и вечери.
И ако вече чувам обвинения в пренебрежително отношение към перспективите на севлиевското побратимяване с китайския гигант Нанхай, държа да подчертая, че не съм негативно настроена към възможностите за сътрудничество между двата града. Напротив, иска ми се този път севлиевци да усетим резултата от побратимяването. Защото градът ни има още четирима побратими – Легионово в Полша, Валашке Мезиричи в Чехия, Гевгелия в Македония и Бобруйск в Беларус. Колко от жителите на нашата община обаче знаят с кои градове сме побратимени, да не говорим, че по нещо са усетили полза от тези взаимоотношения.
При властта е друго – те ходят на посещения, за които трудно ще ме убедят, че не са своего рода екскурзия с вариации на работно посещение, дават си празнични обеди и вечери, разменят подаръци. Тук отмятам пътуването на танцовия състав до побратимените градове, навремето и духовият оркестър ходи до Бобруйск, сдружението на жените ходиха до Турция, а от училището по стъкларство във Валашке Мезиричи правиха изложби в града ни и каниха наши художници при тях. Ако има още нещо, случило се в резултат на братските ни отношения с градовете от четирите държави, простете липсата на изчерпателност.
Затова и сега съм скептична за резултата от поредното побратимяване. Ще изпитам удовлетворение обаче, ако скептицизмът ми бъде опроверган във времето.
А в Общината не е зле да си прегледат служителите, които публикуват на официалната страница на институцията. Защото добрият пиар е изкуство, не хвърляне на фишеци.
автор: Емилия Димитрова