Снощи Училищно настоятелство Севлиево почете учителите от общината, които са се пенсионирали през тази година. Церемонията е традиционна за настоятелите и винаги се провежда около Деня на народните будители. И традиционно е емоционална, защото за един учител раздялата с училище винаги е повече от "излизане в пенсия". Както и друг път съм казвала, разликата между нас, които казваме "отивам на работа" и учителите е, че те казват "отивам в училище".
За разлика от миналата година, когато учителите, излезли в заслужена пенсия баха 27, тази година броят им е доста по-малък - девет. Ето и кои са те:
Невяна Недялкова - ОУ " Васил Левски" с. Шумата
Надя Михайлова - ДГ "Пролет" гр.Севлиево
Теменужка Радулова – ОУ "Св. Солунски братя" с. Крамолин
Елена Гечева - СУ "Васил Левски" гр.Севлиево
Мариянка Христова - ДГ "Радост" гр.Севлиево
Васко Мънков - ОУ "Стефан Пешев" гр.Севлиево
Петър Ципуров - ОУ "Христо Ботев" с. Добромирка
Христо Тодоров - ПГ "Марин Попов" град Севлиево
Нина Коева – ОУ „Христо Ботев“ град Севлиево
Трудно нещо е учителството, не е за всеки общуването с непорасналите умове и неоформените характери. Но който веднъж е изпитал омаята на това общуване, го носи докато косите му побелеят. А на учителите побеляват в клас.
Всички учители получиха поздравителен адрес и книгата "Стопанката на Господ" на Розмари де Мео.
Емилия Димитрова